Мирела Костадинова: Хаджи Калчо Дренски пестял всяка пара, но не се скъпял за обществени дела
Автор Мирела Костадинова
Един от българите, обилно дарявал за учебни заведения е хаджи Калчо Станчов Дренски. Той натрупал огромно благосъстояние от всякакви свои каузи, само че и от спестовност. Името му се свързва с анекдоти, които и след неговата гибел се разказвали от уста на уста. Един от тях е, че когато нещо му харесало, без което можел да мине и не му е от първа нужда, вместо да го купи, той премествал толкоз пари, колкото коствало то, от левия в десния джоб. Вечер вкъщи си заделял парите като спестени.
Роден е в троянската махала „ Баба Стана “, наоколо до Орешак и Троянския манастир, евентуално през 1806 година, само че годината е противоречива.
Баща му Станчо Дренски е от Дряново. Преселил се в Троян. Бил един от най-влиятелните търговци по това време из този край и помагал за закрилата на българите от турската власт. Разказват, че взел участие в четата на Вълчан челник и поп Мартин – бил съгледвач, пазел облеклата и оръжието, само че и заграбените от Вълчан челник благосъстояния. Имал многочислена челяд – единадесет синове и седем дъщери.
Хаджи Калчо е от по-големите му синове. Учил се на черковно-славянско четмо и писмо в тогавашното килийно учебно заведение на Троян. Още на четиринадесет години напуснал Троян, не са известни аргументите за това. Отишъл в Пловдив и почнал да учи кожухарския поминък у хаджи Генчо. Изработвал връхни облекла подплатени със скъпи кожи. Младият троянец прекарал три, четири години в дюкяна, до момента в който изучил занаята. След като взел диплома за занаятчия не отворил собствен дюкян, а се трансферирал като наемен занаятчия при дядо Пею Кюркчи, татко на Костаки Пеев – български държавник, първия кмет на Пловдив, който оказва помощ с пари за Априлското въстание.
По това време кожухарството е измежду скъпите занаяти и хаджи Калчо съумява да получи престиж в обществото. В кожухарството той имал главен капитал хиляда махмудии (20 000 лева), които му дал татко му Станчо, когато отишъл да го посети в родния Троян.
Минало доста време до момента в който хаджи Калчо се захванал независимо със своите каузи. Пътищата му са съвсем незнайни – по какъв начин става толкоз богат остава негова загадка. Едва ли това благосъстояние е единствено от кожухарския поминък. Раздавал е пари против лавица на всякакви хора, най-вече занаятчии и търговци. Длъжниците му били от цялата страна. Вземал рента в границите на закона – 12 %. Лихварството евентуално също не му е носело чак подобен огромен приход. Занимавал се е още с търговия на животни, основно овце. Имал чифлик и мелница. Някои негови съвременници говорели, че е присвоил нелегално непознати пари, а други, че ги събирал със своята спестовност.
Хаджи Калчо бил деятелен човек, с удобен разум и здрав разсъдък. По това време, когато гърците имат превъзходство, той застава против тях. През 1859 година българите в Пловдив откриват битката срещу гръцката духовна власт и лишават, посредством сборичкване, от ръцете на гърците черквата „ Света Богородица “. Тогавашният гръцки епископ Паисий, който бил почтен и правдолюбив човек, вижда, че правото е на страната на българите и застава на тяхна страна. Хаджи Калчо е в положителни връзки с Паисий и след завладяването на църквата е определен за пръв български епитроп на тази църква. Той е заплашван от гърците, само че има смелостта да поеме ръководството на храма „ Света Богородица “. Въпреки всички старания на гърците, със съдействието на турци, църквата си остава вечно в български ръце.
Хаджи Калчо подарява къщата си, която се намирала в Чаушооглу сокак за махленско учебно заведение. По-късно с други пари и с пари на вуйчо си йеромонах Никодим издига нова постройка. Това учебно заведение остава в ръцете на гърците, въпреки че хаджи Калчо похарчил доста средства за отнемането му. Но по-късно школото попада още веднъж в български ръце и служи за главно учебно заведение, като там се помещавало и читалището „ Иван Ев. Гешов “.
Хаджи Калчо взе участие и в революционното придвижване – в политиката за самостоятелност. Жена му свидетелства в мемоари, че Васил Левски не един път гостува и нощува в техния дом. А когато Апостолът лежал болен, прикрит в метоха „ Св. Иван “ в Пловдив, зад къщата на хаджи Калчо, той неколкократно ходел при него.
Във време на средногорското Априлско въстание през 1876 година, хаджи Калчо дава на Бенковски 9000 лв.. Това споделя неговият племенник Стефан Дренски, член на тогавашния революционен комитет. „ През 1876 година, през месец февруари, пристигна тук в Пловдив, апостолът Георги Бенковски и основа локалния революционен комитет, на който и аз бях член. За квартира на Бенковски и другаря му Волов беше избрана моята къща. След като се основа комитета, Бенковски отпътува за Панагюрище, а Волов – за Чирпан. Подир няколко дни Бенковски се завърна и в един диалог сред двама ни, с изключение на другите въпроси, сподели ми, че е неизбежно да се потърсят парични помощи, с цел да може да се набират най-необходимите неща за делото. В същото време той ми предложи да му посоча и заведа при някои състоятелни българи, от които да може да се измолят по-значителни суми, само че така щото да няма някаква заплаха за компроментиране на делото. От моя страна аз му споделих, че не се вземам решение да се обърна към другиго, с изключение на към чича си хаджи Калча, който и предизвестих за това, а след малко заведох и Бенковски. Чичо ни одобри и предложения в дюкяна си. След елементарните поздрави, той попита Бенковски какво желае. Бенковски в резюме му изложи потребностите на революционното дело, че за триумфите му потребни са средства. Като изслуша деликатно Бенковски, хаджи Калчо му подаде една торбичка и му сподели: „ Тука са четиристотин и петдесет наполеона. Това ще остане посред нас “. Бенковски му поблагодари и си излязохме. Това характеризира какъв бе починалият ми чичо “.
Хаджи Калчо се отличавал със невзискателност - не обичал показността и хвалбите. Когато бъркал в кесията си, с цел да извади пари за положителни каузи следвал евангелската максима – да не знае дясната ти ръка какво прави лявата.
Той дава пари за постройката на класното учебно заведение в родния си град Троян. За тази цел дарил 20 000 лв.. Също дарил други пари за сграда на главното учебно заведение в колибето „ Баба Стана “ - Троянско. Отива си от живота на 24 декември 1892 година в Пловдив.
Макар, че за него се говорело, че когато си приказвал вечер с търновеца хаджи Минчо, който също имал тежка торбичка, с цел да прави икономии, хаджи Калчо изгасял свещта. А гостенинът му си свалял потурите, да не се търкат и хабят, до момента в който стои. Въпреки тази прекаленост, богатият троянец изпратил и петте си сина в Европа, с цел да получат обучение. Те са известните братя Калчови, които заемат съществено място в комерсиалния свят по това време. Двамата по-големи синове Константин и Стефан са определени няколко пъти за народни представители. Първият от тях Константин Калчев е член на локалния революционен комитет, взема присъединяване в средногорското Априлско въстание през 1876 година После е хванат от властта, хвърлен в пандиза и съден. Той е определен за ръководител на комитета за въздигане монумент на Априлското въстание в Пловдив. Константин Калчев е бил член на тричленната депутация, определен през 1887 година от Великото национално заседание. Тази депутация, състояща се от Стоилов, Греков и Калчев обикаля европейските дворове, с цел да пази правата и ползите на България.
